8 ago 2024, 9:02

Воин

  Poesía » Otra
563 0 0

                                 На З. Л.

В земята той меча зарови,
свърши за него войната.
Не плуг изкова, а подкови,
с вятъра литна в зората.

Битките свои остàви,
както и всички паради.
И волен днес се изправи,
прашен компаса извади.

Но на кръстопът застана,
сянка на порутен параклис,
наблизо грачеща врана,
и табела с нечетлив надпис...

Светът е кръг на всеки воин.
Там е той силен, пътят му - вечен!
На върха на меча достоен
са дългът и моралът човечен!










 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...