Aug 8, 2024, 9:02 AM

Воин

  Poetry » Other
564 0 0

                                 На З. Л.

В земята той меча зарови,
свърши за него войната.
Не плуг изкова, а подкови,
с вятъра литна в зората.

Битките свои остàви,
както и всички паради.
И волен днес се изправи,
прашен компаса извади.

Но на кръстопът застана,
сянка на порутен параклис,
наблизо грачеща врана,
и табела с нечетлив надпис...

Светът е кръг на всеки воин.
Там е той силен, пътят му - вечен!
На върха на меча достоен
са дългът и моралът човечен!










 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...