На З. Л.
В земята той меча зарови,
свърши за него войната.
Не плуг изкова, а подкови,
с вятъра литна в зората.
Битките свои остàви,
както и всички паради.
И волен днес се изправи,
прашен компаса извади.
Но на кръстопът застана,
сянка на порутен параклис,
наблизо грачеща врана,
и табела с нечетлив надпис...
Светът е кръг на всеки воин.
Там е той силен, пътят му - вечен!
На върха на меча достоен
са дългът и моралът човечен!
© Иван Димитров Все права защищены