9 sept 2008, 12:45

Воин на светлината

  Poesía
729 1 3
 

Истина или лъжа,

но аз страдам в любовта!

Невъзможна май е тя...

Да се боря ли срещу това?

Да се боря ли за теб?

Всичко ли ще е наред?

Ще те имам ли сега?

Ще те гушкам ли в нощта?

Май си вече ти зает?

Крачиш недостъпен и напет...

Тогава тръгвай и върви

и за миг не се бави!

Мога и без тебе да живея!

Болката ще преодолея!

Имам сила във душата,

аз съм воин на светлината!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...