15 sept 2005, 17:01

Война!

  Poesía
1.3K 0 5
Война!

-Нима не сте чули новината?
Тази сутрин са обявили война!
Ханс тръшна със замах вратата:
-Хайде всички,хайде на крака!
Той беше някак променен-
със каска, маузер, байонет
и радостта му в този ден
го правеше снажен, напет.
-Ще служа на отечеството, татко!
Ти сам ми казваше, нали,
че да умреш във бой е сладко,
че това е смърт за храбреци!
Но ти да нямаш страх, аз зная-
победата е в нашите ръце
И аз ще се завърна жив накрая
с усмихнато, ликуващо лице!
Война е, чуваш ли сигнала ?
Аз закъснявам, трябва да вървя.
Напред, напред със генерала!
Напред! Война! Война! Война!
Днес Германия ни принадлежи,
а утре, татко, целият свят!
Ето ти вестника, виж, чети-
ще има мир и благодат!
Мойта посока сега е Напред!
С чест и кръв за тази страна,
за триумф и нов световен ред,
ще се сражавам и ще победя!

Ханс тръгна. С поглед проследих,
изпратих го с невиждащи очи.
Въздъхнах , от чашата отпих
и като рукнака едни сълзи...

Беше септември, трийсет и девета.
Навън полъхваше вече на есен,
а в калните, обрулени полета,
легионите напредваха със песен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Жоре, невероятно хубаво пресъздаваш всичко, което те вълнува. По начин, който влияе и на другите.
  • Много хубавкоБраво
  • Съдбата на обикновения човек, завъртян "в безумний вихър на живота".
    А ти си Lanfear? Много ми е приятно да прочета коментар от теб на мое произведение. Твоята "Черна песен" честичко си я слушам тук
  • Направо не знам какво да ти кажа... страхотно са написани и двете.... Много ми стана мъчно за Ханс...
  • нещастни хора, объркани от "грейт" генерали, за да сбъднат някакви измислени мечти...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...