15 сент. 2005 г., 17:01

Война!

1.3K 0 5
Война!

-Нима не сте чули новината?
Тази сутрин са обявили война!
Ханс тръшна със замах вратата:
-Хайде всички,хайде на крака!
Той беше някак променен-
със каска, маузер, байонет
и радостта му в този ден
го правеше снажен, напет.
-Ще служа на отечеството, татко!
Ти сам ми казваше, нали,
че да умреш във бой е сладко,
че това е смърт за храбреци!
Но ти да нямаш страх, аз зная-
победата е в нашите ръце
И аз ще се завърна жив накрая
с усмихнато, ликуващо лице!
Война е, чуваш ли сигнала ?
Аз закъснявам, трябва да вървя.
Напред, напред със генерала!
Напред! Война! Война! Война!
Днес Германия ни принадлежи,
а утре, татко, целият свят!
Ето ти вестника, виж, чети-
ще има мир и благодат!
Мойта посока сега е Напред!
С чест и кръв за тази страна,
за триумф и нов световен ред,
ще се сражавам и ще победя!

Ханс тръгна. С поглед проследих,
изпратих го с невиждащи очи.
Въздъхнах , от чашата отпих
и като рукнака едни сълзи...

Беше септември, трийсет и девета.
Навън полъхваше вече на есен,
а в калните, обрулени полета,
легионите напредваха със песен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Жоре, невероятно хубаво пресъздаваш всичко, което те вълнува. По начин, който влияе и на другите.
  • Много хубавкоБраво
  • Съдбата на обикновения човек, завъртян "в безумний вихър на живота".
    А ти си Lanfear? Много ми е приятно да прочета коментар от теб на мое произведение. Твоята "Черна песен" честичко си я слушам тук
  • Направо не знам какво да ти кажа... страхотно са написани и двете.... Много ми стана мъчно за Ханс...
  • нещастни хора, объркани от "грейт" генерали, за да сбъднат някакви измислени мечти...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...