-Нима не сте чули новината? Тази сутрин са обявили война! Ханс тръшна със замах вратата: -Хайде всички,хайде на крака! Той беше някак променен- със каска, маузер, байонет и радостта му в този ден го правеше снажен, напет. -Ще служа на отечеството, татко! Ти сам ми казваше, нали, че да умреш във бой е сладко, че това е смърт за храбреци! Но ти да нямаш страх, аз зная- победата е в нашите ръце И аз ще се завърна жив накрая с усмихнато, ликуващо лице! Война е, чуваш ли сигнала ? Аз закъснявам, трябва да вървя. Напред, напред със генерала! Напред! Война! Война! Война! Днес Германия ни принадлежи, а утре, татко, целият свят! Ето ти вестника, виж, чети- ще има мир и благодат! Мойта посока сега е Напред! С чест и кръв за тази страна, за триумф и нов световен ред, ще се сражавам и ще победя!
Ханс тръгна. С поглед проследих, изпратих го с невиждащи очи. Въздъхнах , от чашата отпих и като рукнака едни сълзи...
Беше септември, трийсет и девета. Навън полъхваше вече на есен, а в калните, обрулени полета, легионите напредваха със песен.
Съдбата на обикновения човек, завъртян "в безумний вихър на живота".
А ти си Lanfear? Много ми е приятно да прочета коментар от теб на мое произведение. Твоята "Черна песен" честичко си я слушам тук
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.