Sep 15, 2005, 5:01 PM

Война!

  Poetry
1.3K 0 5
Война!

-Нима не сте чули новината?
Тази сутрин са обявили война!
Ханс тръшна със замах вратата:
-Хайде всички,хайде на крака!
Той беше някак променен-
със каска, маузер, байонет
и радостта му в този ден
го правеше снажен, напет.
-Ще служа на отечеството, татко!
Ти сам ми казваше, нали,
че да умреш във бой е сладко,
че това е смърт за храбреци!
Но ти да нямаш страх, аз зная-
победата е в нашите ръце
И аз ще се завърна жив накрая
с усмихнато, ликуващо лице!
Война е, чуваш ли сигнала ?
Аз закъснявам, трябва да вървя.
Напред, напред със генерала!
Напред! Война! Война! Война!
Днес Германия ни принадлежи,
а утре, татко, целият свят!
Ето ти вестника, виж, чети-
ще има мир и благодат!
Мойта посока сега е Напред!
С чест и кръв за тази страна,
за триумф и нов световен ред,
ще се сражавам и ще победя!

Ханс тръгна. С поглед проследих,
изпратих го с невиждащи очи.
Въздъхнах , от чашата отпих
и като рукнака едни сълзи...

Беше септември, трийсет и девета.
Навън полъхваше вече на есен,
а в калните, обрулени полета,
легионите напредваха със песен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Жоре, невероятно хубаво пресъздаваш всичко, което те вълнува. По начин, който влияе и на другите.
  • Много хубавкоБраво
  • Съдбата на обикновения човек, завъртян "в безумний вихър на живота".
    А ти си Lanfear? Много ми е приятно да прочета коментар от теб на мое произведение. Твоята "Черна песен" честичко си я слушам тук
  • Направо не знам какво да ти кажа... страхотно са написани и двете.... Много ми стана мъчно за Ханс...
  • нещастни хора, объркани от "грейт" генерали, за да сбъднат някакви измислени мечти...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...