дъх - сивооловен.

Дарих ти куршуми,

рани ме със спомен,

болезнено парещ

и мисли шупливи

очакват да кажеш:

"Били сме щастливи"...

И словото тежко

във тихата стая

така безметежно

избута оная

белязана вяра

със време, обети

и мен ме опарят

обиди проклети.

Гранатени хули

тогава ти пратих -

гордостта ти ожулих,

но ти не заплака,

а скрити капани

пред мене изсипа

от скътани тайни,

облечени в дрипи.

................................

Очи победени,

два тъмни войника

те гледат сломени

и с теб не привикват...

Но обич ронлива

без глас ме прикани:

"Ще бъда красива!

Подайте ми длани

със топла надежда

и вяра задружна!"

И те поглеждам

толкова гузна

                ... и съжалявам!