3.02.2009 г., 13:30

Война

658 0 0
Ръждясали думи,

дъх - сивооловен.

Дарих ти куршуми,

рани ме със спомен,

болезнено парещ

и мисли шупливи

очакват да кажеш:

"Били сме щастливи"...

И словото тежко

във тихата стая

така безметежно

избута оная

белязана вяра

със време, обети

и мен ме опарят

обиди проклети.

Гранатени хули

тогава ти пратих -

гордостта ти ожулих,

но ти не заплака,

а скрити капани

пред мене изсипа

от скътани тайни,

облечени в дрипи.

................................

Очи победени,

два тъмни войника

те гледат сломени

и с теб не привикват...

Но обич ронлива

без глас ме прикани:

"Ще бъда красива!

Подайте ми длани

със топла надежда

и вяра задружна!"

И те поглеждам

толкова гузна

                ... и съжалявам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еуфория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...