дъх - сивооловен.
Дарих ти куршуми,
рани ме със спомен,
болезнено парещ
и мисли шупливи
очакват да кажеш:
"Били сме щастливи"...
И словото тежко
във тихата стая
така безметежно
избута оная
белязана вяра
със време, обети
и мен ме опарят
обиди проклети.
Гранатени хули
тогава ти пратих -
гордостта ти ожулих,
но ти не заплака,
а скрити капани
пред мене изсипа
от скътани тайни,
облечени в дрипи.
................................
Очи победени,
два тъмни войника
те гледат сломени
и с теб не привикват...
Но обич ронлива
без глас ме прикани:
"Ще бъда красива!
Подайте ми длани
със топла надежда
и вяра задружна!"
И те поглеждам
толкова гузна
... и съжалявам!
© Еуфория Всички права запазени