3 февр. 2009 г., 13:30

Война

659 0 0
Ръждясали думи,

дъх - сивооловен.

Дарих ти куршуми,

рани ме със спомен,

болезнено парещ

и мисли шупливи

очакват да кажеш:

"Били сме щастливи"...

И словото тежко

във тихата стая

така безметежно

избута оная

белязана вяра

със време, обети

и мен ме опарят

обиди проклети.

Гранатени хули

тогава ти пратих -

гордостта ти ожулих,

но ти не заплака,

а скрити капани

пред мене изсипа

от скътани тайни,

облечени в дрипи.

................................

Очи победени,

два тъмни войника

те гледат сломени

и с теб не привикват...

Но обич ронлива

без глас ме прикани:

"Ще бъда красива!

Подайте ми длани

със топла надежда

и вяра задружна!"

И те поглеждам

толкова гузна

                ... и съжалявам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еуфория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...