17 jun 2011, 9:26

Война

  Poesía » Otra
811 0 1

Война



 Дните на война са тежки,
развиват се като игра на  шах.
 Генерали бавно местят своите пешки,
 в небето - облаци от прах,
сърца обвити в ужас и страх.


Гърмежи след гърмежи,
 изтезания, палежи  и грабежи,
 военнопленници, влачени във мрежи.

До вчера непознати, днес другари -
 един здрав, друг болен от холера,
на трети ръката му трепери.


Стотици  трупове след огъня картечен.
 Чуват се викове: „Напред, на НОЖ!”.
 Войниците, подивели като бикове,
търчат  с насочени напред щикове.

 


 Войната прави младите бойци герои,
малцина оцеляват.
Много ще почиват във покои
и имената им ще се споменават.


 Дни, месеци, години и войните отминават,
само стари рани и спомени за тях остават.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • един здрав, друг болен от холера,
    на трети ръката му трепери - е това вече ме разби

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...