Jun 17, 2011, 9:26 AM

Война

  Poetry » Other
809 0 1

Война



 Дните на война са тежки,
развиват се като игра на  шах.
 Генерали бавно местят своите пешки,
 в небето - облаци от прах,
сърца обвити в ужас и страх.


Гърмежи след гърмежи,
 изтезания, палежи  и грабежи,
 военнопленници, влачени във мрежи.

До вчера непознати, днес другари -
 един здрав, друг болен от холера,
на трети ръката му трепери.


Стотици  трупове след огъня картечен.
 Чуват се викове: „Напред, на НОЖ!”.
 Войниците, подивели като бикове,
търчат  с насочени напред щикове.

 


 Войната прави младите бойци герои,
малцина оцеляват.
Много ще почиват във покои
и имената им ще се споменават.


 Дни, месеци, години и войните отминават,
само стари рани и спомени за тях остават.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин All rights reserved.

Comments

Comments

  • един здрав, друг болен от холера,
    на трети ръката му трепери - е това вече ме разби

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...