17.06.2011 г., 9:26

Война

813 0 1

Война



 Дните на война са тежки,
развиват се като игра на  шах.
 Генерали бавно местят своите пешки,
 в небето - облаци от прах,
сърца обвити в ужас и страх.


Гърмежи след гърмежи,
 изтезания, палежи  и грабежи,
 военнопленници, влачени във мрежи.

До вчера непознати, днес другари -
 един здрав, друг болен от холера,
на трети ръката му трепери.


Стотици  трупове след огъня картечен.
 Чуват се викове: „Напред, на НОЖ!”.
 Войниците, подивели като бикове,
търчат  с насочени напред щикове.

 


 Войната прави младите бойци герои,
малцина оцеляват.
Много ще почиват във покои
и имената им ще се споменават.


 Дни, месеци, години и войните отминават,
само стари рани и спомени за тях остават.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • един здрав, друг болен от холера,
    на трети ръката му трепери - е това вече ме разби

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...