17.06.2011 г., 9:26

Война

810 0 1

Война



 Дните на война са тежки,
развиват се като игра на  шах.
 Генерали бавно местят своите пешки,
 в небето - облаци от прах,
сърца обвити в ужас и страх.


Гърмежи след гърмежи,
 изтезания, палежи  и грабежи,
 военнопленници, влачени във мрежи.

До вчера непознати, днес другари -
 един здрав, друг болен от холера,
на трети ръката му трепери.


Стотици  трупове след огъня картечен.
 Чуват се викове: „Напред, на НОЖ!”.
 Войниците, подивели като бикове,
търчат  с насочени напред щикове.

 


 Войната прави младите бойци герои,
малцина оцеляват.
Много ще почиват във покои
и имената им ще се споменават.


 Дни, месеци, години и войните отминават,
само стари рани и спомени за тях остават.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • един здрав, друг болен от холера,
    на трети ръката му трепери - е това вече ме разби

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...