17 nov 2019, 14:27

Война

  Poesía
929 0 1

Война

 

Днес във моята Родина

модерно е Война да има

и воюваме от малки

за градина и пързалки.

 

Днес е всеки срещу всеки,

нормални- срещу китки меки,

политик и депутат,

срещу свой електорат.

 

Сини са срещу червени,

зелените-срещу пембени,

учители  със ученици,

пациенти със медици.

 

Шофьори срещу пешеходци,

колоездачи, тротинетки,

парно, ток,

високи сметки.

 

А пък оня на пазара,

ще те мине във кантара,

него пък в автосервиза,

ще му свалят последна риза.

 

Ще ни оберат и гроба,

някъде по късна доба,

цигани или гробари,

битка водят, кой- как свари.

 

И когато остареем,

във последния си час,

дано най-после проумеем,

Войната е в самите нас.

 

Авт. Весо: 17.11.2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...