23 mar 2022, 6:50

Война

  Poesía
779 2 6

Война!  Отвратителна дума! 

Един воюва срещу друг, 

един решава да владее друг

и с гордостта си изявява

кога го подчинява! 

 

И вярват уж в един Творец

и кланят му се, свещи палят

и там където сърцето бие за живот, 

кръст на синджири носят! 

 

Но питат ли се

Тоз Исус на кръста

що грехът човешки понесе, 

как ежедневно умира

с всеки един от тях

приел завист, злоба, омраза, 

готов да им прости отново! 

 

Едничък поглед към Него да отправят

с истинска любов да го погледнат

и там в очите му да видят

себе си и своят брат! 

 

Любов ако има между нас и разбирателство, 

мирът ще бъде в нас! 

Хора, осъзнайте се! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно! "Едничък поглед към Него да отправят
    с истинска любов да го погледнат..." Дано!!!
  • Всички сме съгласни и мразим войната -тази,голямата,която се вижда,но я си сложете ръка на сърцето и си кажете/само на себе си/колко войни водим постоянно помежду си,а в същото време се усмихваме един на друг.Лицемерието е толкова дълбоко вкоренено в нас,че дори някога го наричаме учтивост!
  • Никоя война не е хубава. Нима войната между двама (съпрузи) не е сеене на смърт! Война! Отвратителна дума!
  • Руми, хареса ми откровено написаното от теб и те подкрепям, лошо нещо е войната, ние не сме били свидетели,на нещо по лошо от това,дано има по бързо край!
  • "Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания" И това е, за да се яви в пълнота силата и характера на сатана. Нека не се страхуваме защото има Един който ще ни избави! Вяра и упование да имаме!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...