23.03.2022 г., 6:50

Война

789 2 6

Война!  Отвратителна дума! 

Един воюва срещу друг, 

един решава да владее друг

и с гордостта си изявява

кога го подчинява! 

 

И вярват уж в един Творец

и кланят му се, свещи палят

и там където сърцето бие за живот, 

кръст на синджири носят! 

 

Но питат ли се

Тоз Исус на кръста

що грехът човешки понесе, 

как ежедневно умира

с всеки един от тях

приел завист, злоба, омраза, 

готов да им прости отново! 

 

Едничък поглед към Него да отправят

с истинска любов да го погледнат

и там в очите му да видят

себе си и своят брат! 

 

Любов ако има между нас и разбирателство, 

мирът ще бъде в нас! 

Хора, осъзнайте се! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно! "Едничък поглед към Него да отправят
    с истинска любов да го погледнат..." Дано!!!
  • Всички сме съгласни и мразим войната -тази,голямата,която се вижда,но я си сложете ръка на сърцето и си кажете/само на себе си/колко войни водим постоянно помежду си,а в същото време се усмихваме един на друг.Лицемерието е толкова дълбоко вкоренено в нас,че дори някога го наричаме учтивост!
  • Никоя война не е хубава. Нима войната между двама (съпрузи) не е сеене на смърт! Война! Отвратителна дума!
  • Руми, хареса ми откровено написаното от теб и те подкрепям, лошо нещо е войната, ние не сме били свидетели,на нещо по лошо от това,дано има по бързо край!
  • "Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания" И това е, за да се яви в пълнота силата и характера на сатана. Нека не се страхуваме защото има Един който ще ни избави! Вяра и упование да имаме!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...