29 oct 2007, 9:41

Война

  Poesía » Civil
1.8K 0 5
ВОЙНА
 Когато тежко е небето
 и като в страшна приказка
 войната плаши само със присъствие
 на своята злокобна чест
 със грозните си злобни истини,
 довършва къс по къс единственото щастие.
 Когато всяка песен потъва във страдание
 и воплите остават недочути,
 мигът един на нежно щастие
 продаваме за залък хляб.
 Когато в пламъка на огъня изгаря всяка чест,
 Войната води до страдание
 и никога, довършена от стонове,
 страдание не може да роди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...