29 окт. 2007 г., 09:41

Война

1.8K 0 5
ВОЙНА
 Когато тежко е небето
 и като в страшна приказка
 войната плаши само със присъствие
 на своята злокобна чест
 със грозните си злобни истини,
 довършва къс по къс единственото щастие.
 Когато всяка песен потъва във страдание
 и воплите остават недочути,
 мигът един на нежно щастие
 продаваме за залък хляб.
 Когато в пламъка на огъня изгаря всяка чест,
 Войната води до страдание
 и никога, довършена от стонове,
 страдание не може да роди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...