29 окт. 2007 г., 09:41

Война 

  Поэзия » Гражданская
1378 0 5
ВОЙНА
 Когато тежко е небето
 и като в страшна приказка
 войната плаши само със присъствие
 на своята злокобна чест
 със грозните си злобни истини,
 довършва къс по къс единственото щастие.
 Когато всяка песен потъва във страдание
 и воплите остават недочути,
 мигът един на нежно щастие
 продаваме за залък хляб.
 Когато в пламъка на огъня изгаря всяка чест,
 Войната води до страдание
 и никога, довършена от стонове,
 страдание не може да роди.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??