29.10.2007 г., 9:41

Война

1.8K 0 5
ВОЙНА
 Когато тежко е небето
 и като в страшна приказка
 войната плаши само със присъствие
 на своята злокобна чест
 със грозните си злобни истини,
 довършва къс по къс единственото щастие.
 Когато всяка песен потъва във страдание
 и воплите остават недочути,
 мигът един на нежно щастие
 продаваме за залък хляб.
 Когато в пламъка на огъня изгаря всяка чест,
 Войната води до страдание
 и никога, довършена от стонове,
 страдание не може да роди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...