29.10.2007 г., 9:41

Война

1.8K 0 5
ВОЙНА
 Когато тежко е небето
 и като в страшна приказка
 войната плаши само със присъствие
 на своята злокобна чест
 със грозните си злобни истини,
 довършва къс по къс единственото щастие.
 Когато всяка песен потъва във страдание
 и воплите остават недочути,
 мигът един на нежно щастие
 продаваме за залък хляб.
 Когато в пламъка на огъня изгаря всяка чест,
 Войната води до страдание
 и никога, довършена от стонове,
 страдание не може да роди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...