Война
Когато тежко е небето
и като в страшна приказка
войната плаши само със присъствие
на своята злокобна чест
със грозните си злобни истини,
довършва къс по къс единственото щастие.
Когато всяка песен потъва във страдание
и воплите остават недочути,
мигът един на нежно щастие
продаваме за залък хляб.
Когато в пламъка на огъня изгаря всяка чест,
Войната води до страдание
и никога, довършена от стонове,
страдание не може да роди.
© Елеонора Миладинова All rights reserved.