Oct 29, 2007, 9:41 AM
Война
ВОЙНА
Когато тежко е небето
и като в страшна приказка
войната плаши само със присъствие
на своята злокобна чест
със грозните си злобни истини,
довършва къс по къс единственото щастие.
Когато всяка песен потъва във страдание
и воплите остават недочути,
мигът един на нежно щастие
продаваме за залък хляб.
Когато в пламъка на огъня изгаря всяка чест,
Войната води до страдание
и никога, довършена от стонове,
страдание не може да роди.
Когато тежко е небето
и като в страшна приказка
войната плаши само със присъствие
на своята злокобна чест
със грозните си злобни истини,
довършва къс по къс единственото щастие.
Когато всяка песен потъва във страдание
и воплите остават недочути,
мигът един на нежно щастие
продаваме за залък хляб.
Когато в пламъка на огъня изгаря всяка чест,
Войната води до страдание
и никога, довършена от стонове,
страдание не може да роди.
© Елеонора Миладинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Силен стих, поздравления!
-
Хубавият ти стих ме замисли,
страшно нещо е войната-води до
страдание. Дано никога не се случва.
С обич, мила Елеонора, за теб и любовта. -
Дано никога не идва!!!
Поздрави!!! -
Интересен образ на войната!
Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления, Елеонора!