13 nov 2004, 16:59

Войната,която повечето мъртви не видяха

  Poesía
1.1K 0 4

Войната,която мъртвият не вижда 
                      "Между землей и небо война"
                         В.Цой

Онзи седна на бара и си викна питие.
Отвън светофарите крещяха на хората.
Лудият се огледа,
после побягна нанякъде.
Враните изведнъж се развикаха.
Жена в бяло влезе във бара.
Без възраст жена поръча малка бира.
Барманът избърса бутилката,
отвори я и я сложи пред мъртвата.
Тя се усмихна на другите мъртви.
Отвън униформената Смърт
продължи речта си от трибуната.
Тълпата аплодираше.
Онзи поет махна за още едно.
Барманът стана със мъка.
Робите продължаваха през пустинята.
Нямаше репортери.
От север вест нямаше.
А войната пълзеше към всички.

Лудият покри с ръце главата си,
не чуваше от взривовете,
не виждаше от прах и черен дим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някак ужасно е,че само лудият разбира.
  • забелязвам,че лудите и светофарите са на почит в стиховете ти
    харесва ми,макар че не бих казала,че разбирам идеята.Ама нищо де,щом си пресъздал така картината,че да се усети...дори само за това си стува да бъде прочетено!
  • Жоро,не знам къде да си пускам пътеписите
  • Добре само, че не разбирам защо е тука. Това ми изглежда като част от пътепис, а не на стихотворение...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...