Nov 13, 2004, 4:59 PM

Войната,която повечето мъртви не видяха

  Poetry
1.1K 0 4

Войната,която мъртвият не вижда 
                      "Между землей и небо война"
                         В.Цой

Онзи седна на бара и си викна питие.
Отвън светофарите крещяха на хората.
Лудият се огледа,
после побягна нанякъде.
Враните изведнъж се развикаха.
Жена в бяло влезе във бара.
Без възраст жена поръча малка бира.
Барманът избърса бутилката,
отвори я и я сложи пред мъртвата.
Тя се усмихна на другите мъртви.
Отвън униформената Смърт
продължи речта си от трибуната.
Тълпата аплодираше.
Онзи поет махна за още едно.
Барманът стана със мъка.
Робите продължаваха през пустинята.
Нямаше репортери.
От север вест нямаше.
А войната пълзеше към всички.

Лудият покри с ръце главата си,
не чуваше от взривовете,
не виждаше от прах и черен дим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някак ужасно е,че само лудият разбира.
  • забелязвам,че лудите и светофарите са на почит в стиховете ти
    харесва ми,макар че не бих казала,че разбирам идеята.Ама нищо де,щом си пресъздал така картината,че да се усети...дори само за това си стува да бъде прочетено!
  • Жоро,не знам къде да си пускам пътеписите
  • Добре само, че не разбирам защо е тука. Това ми изглежда като част от пътепис, а не на стихотворение...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...