22 dic 2018, 5:23

Войници бяхме…

863 0 0

Войници бяхме двамата със теб,

пазители докрай на светлината,

израствахме във всеки следващ ден,

споделяйки със шепот тишината.

 

За тебе бях момичето – дъга,

а ти за мене – песен съкровена,

до мен вървеше в приказна страна

и пазеше душата ми нетленна.

 

Спечелихме безкрайната война,

сразихме враговете непростими,

ти ме спаси във не една беда,

запази цветовете ми раними.

 

Останах твоя атомна съдба,

вълшебен порив за любов и вечност,

прегръщаха те моите крила

и двама споделихме много нежност.

 

Огромни разстояния делят,

сърцата ни от този спомен звезден,

но в нас дълбоко клетвите горят

и ни напомнят всяка сладка есен

 

че нашта орис е да победим,

във битката – финал за световете

и бъдното с любов да съхраним,

в едно послание от ветровете.

 

14.12.2018г.

Елица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...