Войници бяхме…

Войници бяхме двамата със теб,

пазители докрай на светлината,

израствахме във всеки следващ ден,

споделяйки със шепот тишината.

За тебе бях момичето – дъга,

а ти за мене – песен съкровена,

до мен вървеше в приказна страна

и пазеше душата ми нетленна.

Спечелихме безкрайната война,

сразихме враговете непростими,

ти ме спаси във не една беда,

запази цветовете ми раними.

Останах твоя атомна съдба,

вълшебен порив за любов и вечност,

прегръщаха те моите крила

и двама споделихме много нежност.

Огромни разстояния делят,

сърцата ни от този спомен звезден,

но в нас дълбоко клетвите горят

и ни напомнят всяка сладка есен

че нашта орис е да победим,

във битката – финал за световете

и бъдното с любов да съхраним,

в едно послание от ветровете.

14.12.2018г.

Елица