22.12.2018 г., 5:23 ч.

Войници бяхме… 

  Поезия » Авторска песен
549 0 0

Войници бяхме двамата със теб,

пазители докрай на светлината,

израствахме във всеки следващ ден,

споделяйки със шепот тишината.

 

За тебе бях момичето – дъга,

а ти за мене – песен съкровена,

до мен вървеше в приказна страна

и пазеше душата ми нетленна.

 

Спечелихме безкрайната война,

сразихме враговете непростими,

ти ме спаси във не една беда,

запази цветовете ми раними.

 

Останах твоя атомна съдба,

вълшебен порив за любов и вечност,

прегръщаха те моите крила

и двама споделихме много нежност.

 

Огромни разстояния делят,

сърцата ни от този спомен звезден,

но в нас дълбоко клетвите горят

и ни напомнят всяка сладка есен

 

че нашта орис е да победим,

във битката – финал за световете

и бъдното с любов да съхраним,

в едно послание от ветровете.

 

14.12.2018г.

Елица

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??