22 дек. 2018 г., 05:23

Войници бяхме…

866 0 0

Войници бяхме двамата със теб,

пазители докрай на светлината,

израствахме във всеки следващ ден,

споделяйки със шепот тишината.

 

За тебе бях момичето – дъга,

а ти за мене – песен съкровена,

до мен вървеше в приказна страна

и пазеше душата ми нетленна.

 

Спечелихме безкрайната война,

сразихме враговете непростими,

ти ме спаси във не една беда,

запази цветовете ми раними.

 

Останах твоя атомна съдба,

вълшебен порив за любов и вечност,

прегръщаха те моите крила

и двама споделихме много нежност.

 

Огромни разстояния делят,

сърцата ни от този спомен звезден,

но в нас дълбоко клетвите горят

и ни напомнят всяка сладка есен

 

че нашта орис е да победим,

във битката – финал за световете

и бъдното с любов да съхраним,

в едно послание от ветровете.

 

14.12.2018г.

Елица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...