Войници бяхме двамата със теб,
пазители докрай на светлината,
израствахме във всеки следващ ден,
споделяйки със шепот тишината.
За тебе бях момичето – дъга,
а ти за мене – песен съкровена,
до мен вървеше в приказна страна
и пазеше душата ми нетленна.
Спечелихме безкрайната война,
сразихме враговете непростими,
ти ме спаси във не една беда,
запази цветовете ми раними.
Останах твоя атомна съдба,
вълшебен порив за любов и вечност,
прегръщаха те моите крила
и двама споделихме много нежност.
Огромни разстояния делят,
сърцата ни от този спомен звезден,
но в нас дълбоко клетвите горят
и ни напомнят всяка сладка есен
че нашта орис е да победим,
във битката – финал за световете
и бъдното с любов да съхраним,
в едно послание от ветровете.
14.12.2018г.
Елица
© Елица Георгиева Все права защищены