6 jun 2017, 23:41

Войник

728 1 4

 

 

Жега е

войника бавно крачи

от война се връща

 

остарял е

побелял е

краката трудно влачи

но, децата му не са сирачета

 

Връща се войника

в бащината къща

конят му-съсипан

пълен е с бълхи

и въшки

 

идва си войничето

жена си да прегърне

 

идва си..

войната вече свърши

 

жена му го посреща

а кмета от отсрещната

къща

 

лукаво се подсмихва под мустак

отдавна на жена му

имаше

мерак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех Стойчо понякога никой не ги е питал тези жени дали искат... знаете ли колко изнасилени жени е имало през войните. И сега жанита понякога са жертви но мълчат...
  • Благодаря за това, че ме оценяваш така стойностно Стойчо.. благодарен съм, че има още такива хора като Теб ..Още веднъж Ти благодаря... Стойчо
  • Много знаеш... Поетично го казваш! Христо,ще ти кажа,нещо което подозирам: ти си трагичен веселяк,какъвто съм...и аз!Имало е бащи на деца,които са били на фронта две години,но са се радвали на...на едногодишни наследници!...
  • Браво, Христо! Силновъздействащи стихове!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....