Войник

Поэзия » Свободный стих

732 1 4

Жега е

войника бавно крачи

от война се връща

остарял е

побелял е

краката трудно влачи

но, децата му не са сирачета

Връща се войника

в бащината къща

конят му-съсипан

пълен е с бълхи

и въшки

идва си войничето

жена си да прегърне

идва си..

войната вече свърши

жена му го посреща

а кмета от отсрещната

къща

лукаво се подсмихва под мустак

отдавна на жена му

имаше

мерак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Ех Стойчо понякога никой не ги е питал тези жени дали искат... знаете ли колко изнасилени жени е имало през войните. И сега жанита понякога са жертви но мълчат...

2017-06-16T20:07:53+03:00
Цъки (Христо Манчев)

Благодаря за това, че ме оценяваш така стойностно Стойчо.. благодарен съм, че има още такива хора като Теб ..Още веднъж Ти благодаря... Стойчо

2017-06-07T17:24:09+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Много знаеш... Поетично го казваш! Христо,ще ти кажа,нещо което подозирам: ти си трагичен веселяк,какъвто съм...и аз!Имало е бащи на деца,които са били на фронта две години,но са се радвали на...на едногодишни наследници!...

2017-06-07T01:01:31+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Браво, Христо! Силновъздействащи стихове!

2017-06-07T00:59:33+03:00