Цъки (Христо Манчев)
182 489
6 июн. 2017 г., 23:41

Войник 

  Поэзия » Свободный стих
525 1 4

 

 

Жега е

войника бавно крачи

от война се връща

 

остарял е

побелял е

краката трудно влачи

но, децата му не са сирачета

 

Връща се войника

в бащината къща

конят му-съсипан

пълен е с бълхи

и въшки

 

идва си войничето

жена си да прегърне

 

идва си..

войната вече свърши

 

жена му го посреща

а кмета от отсрещната

къща

 

лукаво се подсмихва под мустак

отдавна на жена му

имаше

мерак.

© Христо Манчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех Стойчо понякога никой не ги е питал тези жени дали искат... знаете ли колко изнасилени жени е имало през войните. И сега жанита понякога са жертви но мълчат...
  • Благодаря за това, че ме оценяваш така стойностно Стойчо.. благодарен съм, че има още такива хора като Теб ..Още веднъж Ти благодаря... Стойчо
  • Много знаеш... Поетично го казваш! Христо,ще ти кажа,нещо което подозирам: ти си трагичен веселяк,какъвто съм...и аз!Имало е бащи на деца,които са били на фронта две години,но са се радвали на...на едногодишни наследници!...
  • Браво, Христо! Силновъздействащи стихове!
Предложения
: ??:??