6.06.2017 г., 23:41

Войник

733 1 4

 

 

Жега е

войника бавно крачи

от война се връща

 

остарял е

побелял е

краката трудно влачи

но, децата му не са сирачета

 

Връща се войника

в бащината къща

конят му-съсипан

пълен е с бълхи

и въшки

 

идва си войничето

жена си да прегърне

 

идва си..

войната вече свърши

 

жена му го посреща

а кмета от отсрещната

къща

 

лукаво се подсмихва под мустак

отдавна на жена му

имаше

мерак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех Стойчо понякога никой не ги е питал тези жени дали искат... знаете ли колко изнасилени жени е имало през войните. И сега жанита понякога са жертви но мълчат...
  • Благодаря за това, че ме оценяваш така стойностно Стойчо.. благодарен съм, че има още такива хора като Теб ..Още веднъж Ти благодаря... Стойчо
  • Много знаеш... Поетично го казваш! Христо,ще ти кажа,нещо което подозирам: ти си трагичен веселяк,какъвто съм...и аз!Имало е бащи на деца,които са били на фронта две години,но са се радвали на...на едногодишни наследници!...
  • Браво, Христо! Силновъздействащи стихове!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...