Жега е
войника бавно крачи
от война се връща
остарял е
побелял е
краката трудно влачи
но, децата му не са сирачета
Връща се войника
в бащината къща
конят му-съсипан
пълен е с бълхи
и въшки
идва си войничето
жена си да прегърне
идва си..
войната вече свърши
жена му го посреща
а кмета от отсрещната
къща
лукаво се подсмихва под мустак
отдавна на жена му
имаше
мерак.
© Христо Манчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
