Жега е
войника бавно крачи
от война се връща
остарял е
побелял е
краката трудно влачи
но, децата му не са сирачета
Връща се войника
в бащината къща
конят му-съсипан
пълен е с бълхи
и въшки
идва си войничето
жена си да прегърне
идва си..
войната вече свърши
жена му го посреща
а кмета от отсрещната
къща
лукаво се подсмихва под мустак
отдавна на жена му
имаше
мерак.
© Христо Манчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
