Жега е
войника бавно крачи
от война се връща
остарял е
побелял е
краката трудно влачи
но, децата му не са сирачета
Връща се войника
в бащината къща
конят му-съсипан
пълен е с бълхи
и въшки
идва си войничето
жена си да прегърне
идва си..
войната вече свърши
жена му го посреща
а кмета от отсрещната
къща
лукаво се подсмихва под мустак
отдавна на жена му
имаше
мерак.
© Христо Манчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
