Войник на съдбата

25 oct 2008, 17:26

Poesía » Otra

691 0 3

Път незнаен съм поел, както всички други.

Толкова съм смел, побеждавам всички мъки.

С доспехи от надежда и мечове от любов,

страхът в мен изчезва, готов за подвиг нов.

Битки водя с незнайни воини,

далеч от своя дом,

в ушите ми ехтят виковете бойни,

а кой ще чуе моя стон?

Победи повече не искам, няма смисъл от това,

раните в душата виждам и хорската тъга...

Почивка търся само от толкова борба,

животът ми изтече бързо, не сведох аз глава.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.