Войник на съдбата
Път незнаен съм поел, както всички други.
Толкова съм смел, побеждавам всички мъки.
С доспехи от надежда и мечове от любов,
страхът в мен изчезва, готов за подвиг нов.
Битки водя с незнайни воини,
далеч от своя дом,
в ушите ми ехтят виковете бойни,
а кой ще чуе моя стон?
Победи повече не искам, няма смисъл от това,
раните в душата виждам и хорската тъга...
Почивка търся само от толкова борба,
животът ми изтече бързо, не сведох аз глава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
