Път незнаен съм поел, както всички други.
Толкова съм смел, побеждавам всички мъки.
С доспехи от надежда и мечове от любов,
страхът в мен изчезва, готов за подвиг нов.
Битки водя с незнайни воини,
далеч от своя дом,
в ушите ми ехтят виковете бойни,
а кой ще чуе моя стон?
Победи повече не искам, няма смисъл от това,
раните в душата виждам и хорската тъга...
Почивка търся само от толкова борба,
животът ми изтече бързо, не сведох аз глава.
© Георги Георгиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
