Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
25 окт. 2008 г., 17:26

Войник на съдбата 

  Поэзия » Другая
680 0 3

Път незнаен съм поел, както всички други.

Толкова съм смел, побеждавам всички мъки.

С доспехи от надежда и мечове от любов,

страхът в мен изчезва, готов за подвиг нов.

 

Битки водя с незнайни воини,

далеч от своя дом,

в ушите ми ехтят виковете бойни,

а кой ще чуе моя стон?

 

Победи повече не искам, няма смисъл от това,

раните в душата виждам и хорската тъга...

Почивка търся само от толкова борба,

животът ми изтече бързо, не сведох аз глава.

© Георги Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!
  • Победи повече не искам, няма смисъл от това,
    раните в душата виждам и хорската тъга...

    Браво, няма смисъл от войните и човешкото страдание!
  • в ушите ми ехтят виковете бойни,

    а кой ще чуе моя стон?
    ************

    ''а кой ще чуе моят зов?'' не е ли по-добро?
Предложения
: ??:??