Войник на съдбата
Път незнаен съм поел, както всички други.
Толкова съм смел, побеждавам всички мъки.
С доспехи от надежда и мечове от любов,
страхът в мен изчезва, готов за подвиг нов.
Битки водя с незнайни воини,
далеч от своя дом,
в ушите ми ехтят виковете бойни,
а кой ще чуе моя стон?
Победи повече не искам, няма смисъл от това,
раните в душата виждам и хорската тъга...
Почивка търся само от толкова борба,
животът ми изтече бързо, не сведох аз глава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
