ВОЛНА
Препусках в небесния си свят,
в морави късах полски цвят,
омаяна от ефира в аромата,
аз пак въздигах се във небесата.
Със жарещото слънце през деня пирувах,
а вечер, сгушена в луна, омаено сънувах.
И утрото събуждаше ме с мирис на роса,
попила в мен, дихание на борова гора.
И пак въздигах се във небесата,
със звезден прах, аз ръсих си косата,
звезди блещукаха във бялата одежда... ...