May 27, 2009, 4:34 PM

Волна

  Poetry » Love
651 0 0

ВОЛНА


Препусках в небесния си свят,

в морави късах полски цвят,

омаяна от ефира в  аромата,

аз пак въздигах се във небесата.

 

Със жарещото слънце през деня пирувах,

а вечер, сгушена в луна, омаено сънувах.

И утрото събуждаше ме с мирис на роса,

попила в мен, дихание на борова гора.

 

И пак въздигах се във небесата,

със звезден прах, аз ръсих си косата,

звезди блещукаха във бялата одежда...

А после литвах волна и с надежда.

 

Дали съм аз за твоя мил и нежен ден,

в света реален - сив, студен и  вледенен.

Ветрове ме чакат - да пилеят моята коса

и капки дъжд да пия с утринна роса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...