Волна
ВОЛНА
Препусках в небесния си свят,
в морави късах полски цвят,
омаяна от ефира в аромата,
аз пак въздигах се във небесата.
Със жарещото слънце през деня пирувах,
а вечер, сгушена в луна, омаено сънувах.
И утрото събуждаше ме с мирис на роса,
попила в мен, дихание на борова гора.
И пак въздигах се във небесата,
със звезден прах, аз ръсих си косата,
звезди блещукаха във бялата одежда...
А после литвах волна и с надежда.
Дали съм аз за твоя мил и нежен ден,
в света реален - сив, студен и вледенен.
Ветрове ме чакат - да пилеят моята коса
и капки дъжд да пия с утринна роса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Константинова Всички права запазени
