ВОЛНА

Препусках в небесния си свят,

в морави късах полски цвят,

омаяна от ефира в  аромата,

аз пак въздигах се във небесата.

Със жарещото слънце през деня пирувах,

а вечер, сгушена в луна, омаено сънувах.

И утрото събуждаше ме с мирис на роса,

попила в мен, дихание на борова гора.

И пак въздигах се във небесата,

със звезден прах, аз ръсих си косата,

звезди блещукаха във бялата одежда...

А после литвах волна и с надежда.

Дали съм аз за твоя мил и нежен ден,

в света реален - сив, студен и  вледенен.

Ветрове ме чакат - да пилеят моята коса

и капки дъжд да пия с утринна роса.