Вопъл нечут

16 sept 2008, 19:15

Poesía

412 0 0

Притихнали поляни под бурни ветрове, чувствата таени с векове,
вопъл топъл тревите развълнува,
вопъл топъл да бъде чут жадува,
носи се и стеле по безбрежните поля,
но по пътя среща само глухота,
а плач спотаен от мене се процежда
и сълза след сълза в ледено море ме отвежда, и дори да се давя със сълзи от ледени кристали, ще чакам да чуеш воплите умрели.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Вопъл нечут

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas