Вопъл нечут

Притихнали поляни под бурни ветрове, чувствата таени с векове,

вопъл топъл тревите развълнува,

вопъл топъл да бъде чут жадува,

носи се и стеле по безбрежните поля,

но по пътя среща само глухота,

а плач спотаен от мене се процежда

и сълза след сълза в ледено море ме отвежда, и дори да се давя със сълзи от ледени кристали, ще чакам да чуеш воплите умрели.