Вопъл нечут

16.09.2008 г., 19:15 ч.

Поезия

379 0 0

Притихнали поляни под бурни ветрове, чувствата таени с векове,
вопъл топъл тревите развълнува,
вопъл топъл да бъде чут жадува,
носи се и стеле по безбрежните поля,
но по пътя среща само глухота,
а плач спотаен от мене се процежда
и сълза след сълза в ледено море ме отвежда, и дори да се давя със сълзи от ледени кристали, ще чакам да чуеш воплите умрели.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Вопъл нечут

Свързани произведения

Коментари

Предложения