Вопъл нечут
Притихнали поляни под бурни ветрове, чувствата таени с векове,
вопъл топъл тревите развълнува,
вопъл топъл да бъде чут жадува,
носи се и стеле по безбрежните поля,
но по пътя среща само глухота,
а плач спотаен от мене се процежда
и сълза след сълза в ледено море ме отвежда, и дори да се давя със сълзи от ледени кристали, ще чакам да чуеш воплите умрели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.