3 feb 2007, 23:37

Восъче

  Poesía
1.1K 0 11
Восъче

Когато го видиш, неволно
протягаш към него ръка,
да пипнеш цвета му, защото
прилича на... фин порцелан.

И само дъхът на ванилия
издава, че има живот
във малките приказни кошнички –
звезди, обковани в сребро.

Ти питаш дали са изкуствени,
невярващо кимаш с глава.
Така е, повярвай на пръстите,
на плахия, фин аромат.

Във восъка скрита е тайната!
Та той е проникнал така,
че спира по дивните листчета
не капки вода, светлина...








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...