3 февр. 2007 г., 23:37

Восъче

1.1K 0 11
Восъче

Когато го видиш, неволно
протягаш към него ръка,
да пипнеш цвета му, защото
прилича на... фин порцелан.

И само дъхът на ванилия
издава, че има живот
във малките приказни кошнички –
звезди, обковани в сребро.

Ти питаш дали са изкуствени,
невярващо кимаш с глава.
Така е, повярвай на пръстите,
на плахия, фин аромат.

Във восъка скрита е тайната!
Та той е проникнал така,
че спира по дивните листчета
не капки вода, светлина...








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...