3 февр. 2007 г., 23:37

Восъче

1.1K 0 11
Восъче

Когато го видиш, неволно
протягаш към него ръка,
да пипнеш цвета му, защото
прилича на... фин порцелан.

И само дъхът на ванилия
издава, че има живот
във малките приказни кошнички –
звезди, обковани в сребро.

Ти питаш дали са изкуствени,
невярващо кимаш с глава.
Така е, повярвай на пръстите,
на плахия, фин аромат.

Във восъка скрита е тайната!
Та той е проникнал така,
че спира по дивните листчета
не капки вода, светлина...








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...