24 mar 2010, 21:58

Восъчна фигура

  Poesía » Civil
658 0 2

Залято е лицето ù със восък 

и не вижда, и не чува, не говори...

Очите ù са празни и прозрачни,

тя не заповядва и не моли.


Част е от нарязана картина,

ала нейното парче е някак цяло.

Художникът ù може би е мъртъв

и на гроба му зюмбюли няма.


Бледа е и има рани,

които крие надълбоко.

Гримирана е и опасна

и това е толкова нарочно.


Само нямата извивка

на нежната красива аура 

напомня за човешкото във нея

и това те кара да ù вярваш...



Тя е восъчна принцеса.

Името ù днес е всяко.

Това е нейната природа,

криеща се в мъртво лято...


ПС: Тук пиша не за всички жени, а само за един интересен вид - красиви, високомерни, но като всички хора - с проблеми, които обаче са по-добре прикрити, за да не нарушават идеалния им образ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...