Mar 24, 2010, 9:58 PM

Восъчна фигура

  Poetry » Civic
659 0 2

Залято е лицето ù със восък 

и не вижда, и не чува, не говори...

Очите ù са празни и прозрачни,

тя не заповядва и не моли.


Част е от нарязана картина,

ала нейното парче е някак цяло.

Художникът ù може би е мъртъв

и на гроба му зюмбюли няма.


Бледа е и има рани,

които крие надълбоко.

Гримирана е и опасна

и това е толкова нарочно.


Само нямата извивка

на нежната красива аура 

напомня за човешкото във нея

и това те кара да ù вярваш...



Тя е восъчна принцеса.

Името ù днес е всяко.

Това е нейната природа,

криеща се в мъртво лято...


ПС: Тук пиша не за всички жени, а само за един интересен вид - красиви, високомерни, но като всички хора - с проблеми, които обаче са по-добре прикрити, за да не нарушават идеалния им образ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...