Залято е лицето ù със восък 

и не вижда, и не чува, не говори...

Очите ù са празни и прозрачни,

тя не заповядва и не моли.

Част е от нарязана картина,

ала нейното парче е някак цяло.

Художникът ù може би е мъртъв

и на гроба му зюмбюли няма.

Бледа е и има рани,

които крие надълбоко.

Гримирана е и опасна

и това е толкова нарочно.

Само нямата извивка

на нежната красива аура 

напомня за човешкото във нея

и това те кара да ù вярваш...

Тя е восъчна принцеса.

Името ù днес е всяко.

Това е нейната природа,

криеща се в мъртво лято...

ПС: Тук пиша не за всички жени, а само за един интересен вид - красиви, високомерни, но като всички хора - с проблеми, които обаче са по-добре прикрити, за да не нарушават идеалния им образ...