Mar 24, 2010, 9:58 PM

Восъчна фигура

  Poetry » Civic
660 0 2

Залято е лицето ù със восък 

и не вижда, и не чува, не говори...

Очите ù са празни и прозрачни,

тя не заповядва и не моли.


Част е от нарязана картина,

ала нейното парче е някак цяло.

Художникът ù може би е мъртъв

и на гроба му зюмбюли няма.


Бледа е и има рани,

които крие надълбоко.

Гримирана е и опасна

и това е толкова нарочно.


Само нямата извивка

на нежната красива аура 

напомня за човешкото във нея

и това те кара да ù вярваш...



Тя е восъчна принцеса.

Името ù днес е всяко.

Това е нейната природа,

криеща се в мъртво лято...


ПС: Тук пиша не за всички жени, а само за един интересен вид - красиви, високомерни, но като всички хора - с проблеми, които обаче са по-добре прикрити, за да не нарушават идеалния им образ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...