Восъчна фигура
Залято е лицето ù със восък
и не вижда, и не чува, не говори...
Очите ù са празни и прозрачни,
тя не заповядва и не моли.
Част е от нарязана картина,
ала нейното парче е някак цяло.
Художникът ù може би е мъртъв
и на гроба му зюмбюли няма.
Бледа е и има рани,
които крие надълбоко.
Гримирана е и опасна
и това е толкова нарочно.
Само нямата извивка
на нежната красива аура
напомня за човешкото във нея
и това те кара да ù вярваш...
Тя е восъчна принцеса.
Името ù днес е всяко.
Това е нейната природа,
криеща се в мъртво лято...
ПС: Тук пиша не за всички жени, а само за един интересен вид - красиви, високомерни, но като всички хора - с проблеми, които обаче са по-добре прикрити, за да не нарушават идеалния им образ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
blagodarq