thedac (Димитър Драганов)
864 1125
4 may 2020, 8:05

Вовеки ще чакам 

  Poesía » De amor, Filosófica
584 1 6

Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.

Говорѝ и ще спре да боли...
Ще олекне сърцето, любима.
Ще омекнат езиците зли...
Ледовете са спомен за зима.

Ветровете танцуват сами...
През реки и гори се целуват.
Страховете са остри игли –
в умовете виреят и плуват...

Наплачѝ се по първи петли.
Забравѝ песента за моряка
и по моите светли следи
разберѝ, че вовеки ще чакам.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??