thedac (Димитър Драганов)
860 1124
May 4, 2020, 8:05 AM

Вовеки ще чакам 

  Poetry » Love, Phylosophy
578 1 6

Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.

Говорѝ и ще спре да боли...
Ще олекне сърцето, любима.
Ще омекнат езиците зли...
Ледовете са спомен за зима.

Ветровете танцуват сами...
През реки и гори се целуват.
Страховете са остри игли –
в умовете виреят и плуват...

Наплачѝ се по първи петли.
Забравѝ песента за моряка
и по моите светли следи
разберѝ, че вовеки ще чакам.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??