Вовеки ще чакам
Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли...
Ще олекне сърцето, любима.
Ще омекнат езиците зли...
Ледовете са спомен за зима.
Ветровете танцуват сами...
През реки и гори се целуват.
Страховете са остри игли –
в умовете виреят и плуват...
Наплачѝ се по първи петли.
Забравѝ песента за моряка
и по моите светли следи
разберѝ, че вовеки ще чакам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
