8 feb 2011, 15:07

Впрочем

806 0 7

След едно двайсетина години
(почти съм сигурна, впрочем)
ще ти се прище да ме видиш
и ще бъдеш на срещата точен.

Независимо, че сме попреминали,
може даже букет да ми носиш.
Ще се разплача за миналото 
(но недей да ме спираш, впрочем).
 
Ти ще знаеш всичко за мене –
дори най-страшните тайни.
Най-после ще ми имаш доверие
(впрочем в себе си аз – едва ли).

И все пак не си тръгвай
(както ти го умееш, впрочем)
толкоз дълго съм чакала най-подир
отначалото да започнем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...